Приносът на писателя и поета Валери Петров за развитието на българската кинематография е огромен. Благодарение на негови сценарии и българското  игрално кино и анимационното притежават едни от най-качествените художествени произведения.
Литературният стил на Валери Петров допринася в голяма степен за повишаване на поетичното, интелектуалното и чисто естетското ниво на българското кино. Неговия нежен, изпълнен с топлина и доброта поглед върху жителски проблеми е новото, което Валери Петров успя да внесе в българското кино и изкуство. За него главната тема, основата върху която стъпват сценариите, а и цялото му творчество, е човека. Болката и радоста, страданието и облекчението, истината и лъжата, надеждата и вчрата на едно човешко същество и неговото съществуване на тази планета.
Валери Петров в никакъв случай не е локален, битов автор. Той категорично надхвърля националните граници. Всичките му персонажи могат да бъдат ситуирани във всяка една друга социално-икономическа и политическа среда, много различна от нашата, и пак биха съществували и въздействали толкова силно. Защото той винаги е изобразявал малките  нещата, дребните на пръв поглед неща, но изключитело важни, които обединяват човека, а не го разделят. И представени по този начин, съчетани с мекия, щадящ и оптимистичен хумор сценариите на Валери Петров за бълкарското игрално кино и анимация за образец за високо художествено майсторство.
Валери Петров притежава блестящ  литературен език.Цялото му творчество е съставено от точно поставени на мястото им думи, ясни изречения, чистота на метафората, логични сравнения и един фин, приятен, мек хумор.
Топлина и доброта излъчват всички киносценарии на Валери Петров. И колкото и драматичен да е  сюжета основното, което винаги присътва е надеждата. Всичко друго може да отмине-и любовта, и омразата, и злото и живота, но надеждата в доброто и вярата в бъдещето, каквото и да е то, остава.